Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2010 14:32 - Средновековният манастир „Св. Архангели Михаил и Гавраил”
Автор: astrydlindgren Категория: Туризъм   
Прочетен: 1096 Коментари: 0 Гласове:
1



Средновековният манастир „Св. Архангели Михаил и Гавраил” се намира на около 2,5 км. северозападно от гр. Трън.
Ситуиран е в местност с красиво заоблени планински форми и монументален скален „декор” на североизток зад река Ерма, в близост до Ломнишкото ждрело.
По олтара в църквата, който е представлявал култова маса в чест на божеството Касебоно, се съди, че най-вероятно, в околностите е имало селище и езическо светилище, върху което по-късно е съграден манастира и църквата към него. Свидетелства за това са, както остнки от древни сгради, така и културните останки около руините им. Теренът около църквата съдържа силно фрагментирана строителна и битова керамика. Почвата около нея е разорана от иманяри. Керамичният материал използван при градежа и оформянето на триконхалната църква най-вероятно също е от останките на античното селище.
Теренните особености и останки подсказват, че настоящият пешеходен подход към манастира няма много общо със средновековното манастирско устройство и комуникационни връзки с околните селища.
Разпространени са няколко твърдения за датировката на манастира, които го отнасят към различни епохи :
Според очевидци, на вратите му е съществувал надпис, датиран към XV в.
Вземайки в предвид архитектурния строеж, някои учени от миналото са го отнесли към XIV в.
Сравнявайки го с Погановския манастир „Св. Йоан Богослов” (днес в Сърбия)– другия, единствен по рода си аналог на „Св. Архангели Михаил и Гавраил”, е датиран XI – XII в .
Официалното становище на МК относно датировката му е,”...че, първото изграждане на църквата като план и архитектура трябва да се отнесе XI – XIII в.; втората реконструкция и доизграждане е станало не по-рано от XVI в.; третата добавка – екзонартекс е направена вероятно в първите десетилетия на миналия век...” ( според твърдение на местното население – за да бъде по-голям от Погановския манастир).
Манастирът „Св. Архангели Михаил и Гавраил” е най-старият в Трънския край. Голяма част от неговите стрини, книжнина, ръкописи и живопис са били унищожени, заличени или задигнати. Липсата на документи е пречка за проследяване на културния и стопански живот в него през най-ранните години от създаването му. Първите най-далечни сведения за културни връзки на манастира със Светогорските манастири са от 1527 – 1728 г. Не е известен и периода в който от „Св. Архангели Михаил и Гавраил” е приел популярност само като „Св. Архангел Михаил”.
Въз основа на извори, архивни документи от манастири с които са поддържани връзки, факти и данни от по-ново време относно миналото на манастира, дава възможност да се проследи част от многовековната му история.
Утвърден като богато духовно и културно-просветно средище, обителта е била посещаван от поклонници и богомолци от различни места.
В годините на робство манастира е многократно опожаряван и възстановяван. С тези години е свързано и името на един от закрилниците му Голча войвода, който от чисто християнски подбуди е подпомогнал възобновяването и охраната му.
С историята на манастира е свързано, проведеното през 1830 год. заседание на революционния съвет за оповестяване на Трънската буна, създаването на таен революционен комитет от Димитър Общи и посещението му от Апостола на свободата – Васил Левски.
В годините след Освобождението манастира се е възстановявал с бързи темпове и до събитията на 09. 09. 1944 год. се е прославил като един от добре стопанисваните и заможни манастири в западните български покрайнини, с голямо стопанство, многобройни имоти и богата билиотека. От 1922 год. манастирът е разполагал с телефон, с шевна машина – 1924 год., воденица, дъскорезница, много зеленчукови и овошни градини, ниви, пълен хамбар, плевня, поята, свинарник и обор за едър рогат добитък, конюшна, кошери, и т.н.
Новата държавна политика и национализацията водят до обедняването му и през 1967 год. до неговото пълно обезлюдяване.
През 1971 год. с Протокол от 03. 02. 1971 г., на Съвета за опазване на паметниците на културата, утвърден от МК и съгласно чл. 12, т. 2 от ЗПКМ, манастира е обявен за архитектурно-археологически паметник на културата с категория „национално значение”. А манастирската църква „ Св. Архангел Михаил” е художествен паметник на културата с категория „национално значение” – съгласно същия член и алинея от ЗПКМ от 1977 г. с обнародването й в ДВ бр. 52 от същата година.
Днес от целия този архитектурен ансамбъл с „национално значение” са останали да стърчат само останките от еднокорабната триконхална църква.
Църквата е изградена върху изравнена площадка, чието ниво днес( с изключение на изток) е с около 1 м. по-ниско от околното. При ориентацията й традиционните посоки изток-запад са спазени с известно отклонение към север.
Била е отделена от останалите постройки в самостоятелно дворче с ограда от ломен камък и кал. В предвид по-ниския терен върху който е застроена, до нея се е слизало по седем стъпала ( днес те вече са 4-5 на брой).
Паметникът представлява еднокорабна триконхална постройка, с един пространствен олтар , дълга е 12 м. и широка 6 м. В същата строителна техника и архитектурен стил са пристроени нартек и екзонартекс от значително по-късно време. При оформяне на вратите от запад в трите последователно градени обема е спазена осова симетрия по отношение на „царските двери”. Рамката на вратата на наоса е оформена арковидно с радиално наредени тухли и фуги от бял хоросан почти равни на дебелината на тухлите.
Първоначалият градеж е представлявал удължен кораб, с полукръгла дълбока апсида и с два полукръгли отвън и отвътре певника. Трите конхи са прорязани от малки, амбразурни прозорчета. Страничните конхи са по-ниски от полуцилиндричните сводове от изток и запад, но значително по-високи от олтарната конха, която не участва в носещата конструкция на купола. Подкуполният квадрат има правоъгълна форма. В центъра на сградата чрез арки и пандантиви е изграден седмостенен барабан, върху който стъпва сферичен купол. На барабана между колонките са оставени седем прозорчета, подсилващи осветлението на храма. В югоизточния ъгъл на олтарното пространство са проскомидината ниша и умивалнята. В дясно от абсидата е бил открит вграден реликварий.
Подовото ниво на олтарното пространство на нартекса и на кораба на църквата е било различно. С едно стъпало се е преминавало от нартекса към кораба, а две стъпала са изкачвали до олтарното пространство. Квадратни и правоъгълни тухли - споли са покривали подовото простронство в триконхалния наос и нартекса. Между тях е имало мраморен профилиран праг, който е бил вторично преизползван материал от по-стар градеж.
Нартексът е осветен от по един прозорец на северната и на южната стена и един на барабана на купола над него.
Южната фасада създава впечатление на двуетажна. Това е внушено от два реда отвори по нея – прозорци и слепи ниши. Главните конструктивни елементи на постройката са подчертани на фасадите. Втората вертикална ос на църквата е образувана от споменатия вече цилиндричен купол над нартекса, от извивката на покривната линия в тази част и от полукръглата конзолно изградена арка под нея. На южната стена отвън има три ниши. В една ниша е зографисан в цял ръст и всекидневно монашеско облекло йеромонах Максим Бабичков – един от игумените на манастира. В ляво от него, в подобна ниша, оформена в централната част – наоса на храма е зографисан образа на друг игумен на манастира – йеромонах Нивонтия. Нишите се стесняват в горната си част, така че се създава илюзия за тяхната по-голяма стройност.
Северната фасада е по-скромно изградена, но и при нея покривната линия е извита арковидно в ос на малкия купол, а стената е украсена с две стесняващи се нагоре плитки ниши и един малък прозорец на северната конха.
Върху източната фасада се проектират обемите на полуцилиндричната апсида, еднокорабният наос, завършващ с триъгълен фронтон, страничните конхи и високият купол.
Църквата „Св. Архангел Михаил” е изградена в цокъла си от големи ломени камъни с неправилна форма, а в стените – от по-дребен речен и ломен камък с хоросанова спойка. На места под мазилката се виждат вградени дървени греди и резбова тухлена зидария. Пандантивите са изградени от бигор (камък, който не се среща по тези места).
Отвън църквата е измазана с дебел пласт варова мазилка, положена направо върху неизкърпени пластове по-стари мазилки . Подпокривният корниз (измазан грубо също с дебел пласт мазилка) е изграден от наддадени каменни плочи и плоски тухли, наредени стъпаловидно във формата на зъбчат корниз. Сградата е покрита със стари керемиди.
За голямо съжаление стенописите в църквата са били в окаяно състояние още когато са направени първите опити за тяхното изследване от А. Грабар. Тогава е установено, че те датират от две различни епохи : Първият живописен слой е от периода XIV-XV в., а втория – към началото на XVII в.
Образите на игумените на манастира, зографисани на южната външна фасада са от съвсем ново време – 60-те години на XIX в.
Второто зографисфане на храма е наложено от обстоятелството, че манастира е бил многократно опожаряван, а стенописите – повредени. Повторното му измазване и зографисване е довело до окончателното заличаване на голяма част от старата стенопис. По-късни ремонти на манастирската църква също са довели до заличаване на част от живопистта.
От първия живописен слой, в периода около 80-те години на миналия век са били запазени стенописи в олтарното пространство от двете страни на апсидата образите на Архангел Михаил и Богородица от Благовещение, от проскомидийната ниша – „Христос – Жертва” и от северозападния ъгъл – декоративни орнаменти от стилизирани акантови листа. На северната стена на олтарното пространство – най-вероятно сцената „Слизане в ада”, на южната – изображението на пророк Соломон от пояса със старозаветните пророци. Запазени са били отделни части от правостоящите фигури на пророци, изписан в барабана под купола над наоса и надпис в основата на барабана, съдържащ текст от „Снемане от къста”.
Въз основата на стиловите си особености тези стенописа са датирани от XIV-XV в.
Вторият слой стенописи са скривали старото изображение на „Христос-Жертва” от проскомидийната ниша и в момента цялата останала живопис от олтарното пространство е от този период - Великите църковни отци , Св. Никола, Св. Василий, Св. Григорий, Св. Йоан Златоус. Над прозореца е образа на Христос, а от двете му страни архангелите Михаил и Гавраил. Третият живописен пояс от апсидата е зает сцената Ефхаристия, а над нея е изписан образа на Богородица Ширшая Небес с Христос. На източната стена в дясно от апсидата е съществувало изображениена Св. Роман, а на южната стена в олтарното пространство – Св. Кирил Александрийски и Св. Власий. В олтарното пространство е запазен и цокъллът.
След махането на варовата бадана в южната конха са разкрити части от втория пояс стенописи с три изображения на правостоящи светци – Св. Йоан Кръстител, Св. Антоний Велики и третото изображение е на неизвестен светец и изображения на трима светци в медальони – Св. Йоан Милостив, Св. Мина и Св. Виктор Победител.
В олтарното пространство над стенописите от XVII в. са изписани допоясно изображение на Богородица и неизвестен светец – източна стена и Св. Никола – южната стена.
Стенописите от купола на нартекса също датират от този период, но са също много увредени. В центъра е бил изписан образа на Богородица Ширшая с медальон на Христос на гърдите й. Под нейното изображение на стените на цилиндричния барабан са били изписани Евангелистите, в основата на барабана се предполага, че са били изписани сцени от Богородичния акатис. От тях е имало запазени само отделни фрагменти. Към времето на едно от по-късните преизписвания на църквата принадлежи и иконостасът в нея.
Над широкия вътрешен арковиден отвор на храма, който първоначално е бил външният вход на църквата, а сега съединява новия притвор със същинския, е зографисан на стената във величествена стойка Св. Архангел Михаил със светителски ореол и ангелски криле. В едната си ръка държи меч, а в другата – земното кълбо с инициали „Хр.”. Фреската е значително повредена и избеляла. Според хронисти - на това място е имало надпис с годината на основаването на манастира.
Предполага се, че надписа е бил заличен умишлено по време на сръбската окупация на този район в годините 1878 – 1879.
Както на повечето манастири и църкви, така и на тази художниците – зографисвали стените й не са известни. В предвид датироката на църквата и това, което е останало от стенописите й, най-вероятно става въпрос за времето, което се свързва с дейността на книжовника и зографа Пимен. Според житието му той възстановил и обновил голям брой манастири и църкви около София и в страната, включително и в Трънския край ( Билински, Мисловщички и др. манастири).

За реконструкцията на манастира е изготвен работен проект още през 80 –те години на миналия век, но до момента не са отпуснати средства за това.
През 2004 год. Дирекцията по вероизповеданията отпуска 4 000 лв. за укрепване на вратата и прозорците на храма, но металната врата и закованите с дъски и метални решетки прозорци не спират набезите на грабители и иманяри. Това подсказва, че за да бъде съхранена църквата, след извършване на ремонтните дейности в нея е необходимо мястото да бъде обитаемо. За целта е необходимо :
Козите пътечки, отвеждащи до манастира да се превърнат в път, защото по останките на предишни такива се вижда, че има възможност за това.
За да може да се съхрани и опази всичко наново направено, трябва да бъдат възстановени манастирските сгради, проекта на които е изготвен през 2007 год. по снимки и документи на предишната сграда и съгласувано с НИПК ,съгласно чл. 20 , ал. 4 и чл. 21 от Закона за паметниците на културата, чл. 7, ал. 1, т. 7 и чл. 19, т. 1, б от Правилника за устройството и задачите на НИПК – (ДВ бр. 28 / 2000 год) всички инвестиционни проекти за намеси – ремонтно-възстановителни, консервационно-реставрационни и други дейности по паметниците на културата и в тяхната среда, задължително да се съгласуват с НИПК.
И не на последно място – изгражда на селскостопански сгради с възможностти за собствено производство и самоиздръжка на комплекса и сградите към него.
Преди няколко години Дирекцията на вероизповеденията отново отпуска 10 000 лв., но те са за църквата и са недостатъчни за извършването на цялостен ремонт, консервация и реставрация на сградата и стенописите в нея.
Средствата са изразходвани отново за „закърпването „ й, за да не падне, а разбойническите и иманярски набези ще я разкъртят и повредят за пореден път. Защото оставена без надзор и постоянно стопанисване друго не може да й се случи.
Парадоксалното в случая е, че се отпускат някакви средства, които не решават генерално проблема, свързан с възстановяване на комплекса, а само неговото частично закрепване и с течение на година-две храма става в по-окаяно състояние от предишното, а средствата, изразходвани за него само безцелно похарчени.
За да бъдат извършени всички ремонтни дейности са необходими много средства и свещеник Петър Христев се обръща за помощ към Националния институт за паметници на културата към Министерството на културата. При един от апелите му, отговорът от Министерство на културата, изхождайки от посещението на манастира от Васил Левски, бил, отецът да се обърне към фондация Васил Левски в гр. Карлово. Непристоен и циничен отговор, за съжаление в устен вариант, от служител на ресор, свързан именно с културата и образованието на нацията ни.
Днес, за манастира и църквата към него „Св. Архангел Михаил” местното население разказва :

„Турци у град Трън дойдоше, много бели учинуше.
Но на църкви и манастири – не посегнуше !”

С това завърши разказа си за сградите към манастира и свещеник Петър Христев, който със собствени сили и помощта на клисаря – Сашо Николов, укрепват това лято скелето над църквата „ Св. Архангел Михаил”.
А иначе – пари няма. Щом няма пари, никой не работи и никой не помага. На волните пожертвования на хора от подземните среди отецът е отказал, защото убежището на Левски не може да бъде лобно място и скривалище на бандити.
Последната държавна грижа за сградата е била през 1977 год. Малко преди това е поставен навес над покривната й конструкция ( за нейно щастие не от ламарина, а от пластмасови материали) и изготвена проекто-сметна документация в която са описани етапите по извършване на консервацията и реставрацията както на църквата, така и на манастира. С изготвянето на документацията, процесите завършват. Манастирските сгради отдавна вече ги няма, а от църквата все още стърчи сграда с тук-там обелена мазилка, разбити и приковани след това - прозорци, дупки по стените й, свидетелство за иманярски експедиции, модерна техника, и висока компетентност и вещина при използването й.
Неколкократно ограбвана и опожарявана църквата е устояла на набезите на кърджалии, черкези, сърби. Но минават години и днес сградата е силно увредена, най-вероятно от българи - иманяри. Олтарната част е разкъртена отвън, прозорчето й разбито и решетките извадени, извадена е старинната подова настилка, а под нея – ровено. Разбита е дясната преградна стена на олтара, открито е тайното манастирско скривалище, неоткривано досега нито от кърджалии, нито от черкези. Изкусно замазания капак е махнат и тайникът опразнен. Никой не може да каже какво точно и имало в тайника, но най-вероятно там са се съхранявали не само монети и ценности, каквито разбираме, че е имало от опразнения и захвърлен монетарник, но и ценни старинни ръкописи.
Олтарът – представлявал някога голям античен жертвен камък с поизтрит на места латински надпис, преводът на който гласи : „На светия Касебоно постави дар за здравето си Марк Антониус Филисимус”, е бил съборен и „изследван” за наличието на ценности в него.
Подовите настилки навсякъде са махнати и всичко е щателно претърсено. Върху стенописите от олтарната част са извършвани всякакви „свещенодействия”, в следствие на което са силно увредени и на места почти заличени. Стенописите от наоса са изрязани старателно от стените и някаква част от тях се съхранява някъде в исторически или археологически музей, но не се знае каква част от тях са запазени и ако годините за църквата станат по-добри : Ще се върнат ли на мястото си или иманярските лапи са стигнали и до тях ?
Наскоро отеца и клисаря са намерили поруган гроба на йеромонах Максим Бабичков (един от изографисаните образи в слепите сводове на южната стена на сградата). В югоизточната част на тази стена до самият олтар се намира гроба му, паметната плоча и кръстът върху нея. В момента на каменния кръст вече не се чете надписа : „Зде почивает раб Бож(ий) Максим (Йе) р (о) мона (хъ) 1831 „, защото е строшен на парчета, прибран в църквата, а на мястото му зее дупка. Какво ли пък са търсили там...!?
Последното посегателство върху църквата „Св. Архангел Михаил” е само преди месец. Единственото останало нещо в него е била манастирската каса, в която по предположения на отец Петър е имало около 200.00 лв., събрани от свещи и дребни дарения на 08. 11. 2008 год. на празника на Св. Архангел Михаил.
Многократните набези върху сграда, климатичните фактори, липсата на стопани, които да я охраняват и невъзможността за поддръжка са комплекният набор от причини за сегашното състояние на тази иначе ценна старина.
Църквата е застрашително напукана. По стените на апсидите има отвори с ширина около 2 см. и дълги на места до метър – два. Напукано е и седмостенното кубе, а покрива е обраснал в бурени.
В своето хилядолетно минало, тази, устояла и до сега на превратностите на съдбата старобългарска църква е била свидетел на тъжни и героични години, съхранявала е спомена за тях и ги е прадавала в поколенията.
Епоха след епоха тя е запазвана, доизграждана, охранявана, зографисвана и пазена като ценно свидетелство. От най-стара древност този обем е запазван, като се е съграждал храм върху храм. Мястото е облагородявано и грижливо стопанисвано.
Днес , в нашия век, животът започва от „нас” и свършва с „нас”, и всичко ни принадлежи, и щом искаме да рушим - значи ще рушим !
По всичко личи, че сградата не е нужна на никого. Защото държавата под чиято закрила е тази църква с„ национално значение”, не се интересува от нейното състояние, а хората – на които действително принадлежи, могат да си правят с нея, „каквото си поискат”! Затова може да бъде ограбвана, унищожавана, разбивана. Ако на някой му се прииска да изпробва новото си оръжие, може да постреля въху малко оцелелите стенописи. Друг пък - решил да забогатява лесно, може да изреже ценна живопис и да я продаде и т. н. По всичко личи, че е изпълнила предназначението си и мисията й свършва до тук. Затова ще бъде ограбвана докато може и после - срината със земята ! А времето в което това ще се случи е много скоро, защото тревожните сигнали относно разрушаването на тази българщина са започнали още в далечната 1974 год. и продължават и до днес, но са като глас в пустиня.
Източници
1. Илиев, Н. „Трънският манастир „Св. Архангел Михаил”. –София, 2001г. – 103 с
2.Митова-Джонова, Д.”Археологически паметници в Пернишки окръг”. – София, 1983г.. – 212 с
3.ст. н. с. Димитрова, Д. и др.”Софийските манастири”. –София : МК. –б. г. -128 с



Тагове:   манастир,   Михаил,   „св,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: astrydlindgren
Категория: Други
Прочетен: 14834
Постинги: 3
Коментари: 0
Гласове: 61
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031